Здравейте! Аз съм Дарина и съм детски психолог.

Да бъдеш детски психолог е може би най-отговорната част от професията психолог. Знам колко е трудно на родителя да избере най-правилния специалист от морето от професионалисти, защото ще гласува доверие на друг, да бъде част от психическото израстване на детето му. Някои хора наричат детската психика – чиста бяла дъска или пластелин за моделиране. Да, в идеалния случай това е така. Но уви, има събития които изцапват тази бяла дъска или моделират пластелина в причудливи форми.

Детската психика не винаги има ресурса да се справи с всяко събитие или да осъзнае някоя дисфукционална ситуация. Най-често проблемите, които зацапват бялата дъска са преживян развод на родителите, загуба на член от семейството, агресия и нападки от съученици или учители, сексуално посегателство, не добра адаптация в новото училище, влошена семейна обстановка, поява на брат или сестра, съобщаване на детето, че е осиновено и още куп други ситуации.

Детският психолог не работи само с детето. Често се налага, участие да вземат в психологическите сесии и родителите. Важно е да обединим заедно усилия и да получим добрия краен резултат – психически здраво и щастливо дете.

Много често, причина за посещението на възрастен индивид в кабинета на психолога, се оказва детската травма, която е оказвала влияние върху психиката и поведението на човека до зрялост.

Травматичния опит със загуба на близък човек в детска възраст, води в зрялост до танатофобия (страх и неприемане на смъртта). Слабата социализация на детето в училище, води до социална тревожност и лоша адаптация в зряла възраст. Наблюдението на агресивно поведение в семейството, след години се трансформира в страх от обвързване и създаване на семейство или повтаряне на семейния модел, който детето е виждало.

Често на последна сесия с детето, родителите споделят, че са отлагали дълго време посещението в психологическия кабинет, защото са се притеснявали или срамували. Да, трудно е да признаем, че точно нашето дете има проблем, но дори и да се опитваме да не го забелязваме, то проблемът си остава. И с времето психичната нестабилност ескалира.

Добрият родител се грижи както за физическото здраве на детето си, така и за психическото.

В работата си използвам позитивна психотерапия, арт-терапия, приказко-терапия, игрова терапия. Инструментите и методиките които ползвам са много, но това не е от значение. От значение е само, крайният резултат. За мен е важно да развия потенциала на всяко дете, което е в кабинета ми. Целта ми е освен да отработим травмите, но и да  помогна детето да види своите силни страни и да бъде по-уверено в себе си.