Винаги човешките отношения са представлявали за мен интерес. Как комуникират хората, как създават приятелства, как формират семейства и как може човек да има емоционален блокаж, който да му попречи да функционира успешно в живота си.

Психологията се оказа, липсващото парченце от моя пъзел, което ми помогна да сглобя цялостната картина. Тази наука се оказа, като диоптричните очила, през които човек може да получи яснота и да прочете и разбере замазаният и неясен текст.

Преди да премина обучението си по психология, аз изучих педагогиката и организацията на личността в най-ранна възраст. Това много ми помогна, за да премина на „следващото стъпало“ – психологията. Много от нашите психически товари се формират в ранна детска възраст. Ние умело ги замитаме под килима, докато вече не станат толкова много, че килимът спре да ги крие и те започнат да влияят на нашия живот.

Припознах себе си в семейното консултиране. Да, може би една от най-тежките психологически дисциплини. Тук се налага на психолога да познава в детайл психичния апарат на детето в ранна възраст, на човека в  средна възраст и на възрастния индивид. Да успееш да създадеш мост между хора на различна възраст, като всеки от тях е живял и формирал себе си в различно време, си е наистина предизвикателство. Но аз обичам предизвикателствата и човешките взаимоотношения и това е моят ключ към успехите ми в работата.

Тежко е да видиш как двама млади човека влизат в психологическия кабинет, всеки навел глава, гневен, недоизслушан и почти изгубил надежда за спокойния си живот. И наистина прекрасно е, когато се разделяме на последна среща, и тези същите двама човека са изпълнени с общи цели, мечти и планове. Изграждането на успешна синхронизация в едно семейство или партньорство си е вълшебството, което ми дава смисъла да продължа.