Защо психология, защо психолог?

Казват, че всяко нещо идва с времето си и вече мога да кажа, че съм съгласна. Благодарение на първото си образование, а именно педагогика, успях да се докосна, а и да се върна назад във времето, когато аз самата бях дете. Когато имах множество въпроси и недостатъчно отговори. Човешката психика е едно необятно пространсто, формирано още в ранна детска възраст и въпреки, че моята работа като психолог е свързана с възрастни смятам, че всички ние малко или много винаги ще останем деца, вътре дълбоко в нас. Някъде толкова назад, че често забравяме обратния път.

Понякога живота ни поставя пред сложни житейски предизвикателства, които често ни изглеждат непосилни и ни е невъзможно да продължим напред. Избрах да бъда психолог, защото разбирам, че понякога, колкото и да е силен човек, има нужда от подкрепа. Има нужда от някой, който да му помогне да види нова гледна точка, да се върне към себе си и към собствените си ресурси. Защото както са казали „Както няма врата без ключ, така няма и проблеми без решение“.

През годините съм посещавала различни обучения, семинари и конференции в град Бургас и град София. Имах възможността да се запозная с различни хора и работата на институции. Да видя отблизо как протича възстановяването на хора зависими от психоактивни вещества, лична и групова терапия.