Детските емоционални кризи – как да реагираме?

Какво да правя когато дете се „тръшка“?

 

Много често в кабинета ми идват родители , които питат какво да правят с детето когато започне да се „тръшка“. Казват, че са опитали различни методи, но нищо „не работи“.

Задачата на родителите по време на криза е да запазят позицията на възрастен! Давайте подкрепа, спазвайте граници, образовайте, приемайте чувства.

Как реагирате на силните емоции на детето?

 

Когато детето не може да се справи с емоциите си, задачата на родителя е да разбере какво се случва и да помогне да преживее силните чувства – да изслуша, да назове чувствата, да съчувства, да успокои.

Защо е важно? Да научим детето да изпитва емоциите си сами.

И така, детето внезапно реагира с избухване на изключването на телевизора. Как да реагирам?

Възможна реакция при избухване:

Позволете на емоциите да бъдат изразени по приемлив начин. Кажете: „Сега си разстроен, защото изключих телевизора. Но времето за гледане свърши. Приемете мъката му, утешете го.

Ако изразяването на гняв е опасно за другите (например други деца), научете го да изразява емоциите безопасно. „Когато се ядосваме, не удряме никого. Имаме правило.“ Вместо да удряш брат си, нека скъсаме вестник, изтупаме възглавница или по друг начин изразим чувствата си.

Когато ситуацията е емоционално преживяна, предложете на детето опция. Ако детето е по-голямо, тогава го помолете да ви предложи варианти за решения. И избирате правилния. Така изразявате позицията на възрастен.

Ще ви кажа метод, който се използва когато дето има силни емоции, когато виждаме че нещата тръгват към тръшкане. Ще разясня от къде тръгва всичко, как можем да го предотвратим с какви действия и думи. Ще дам конкретни примери от реалния живот.

Възрастта между една и четири години е периода в който най-често се случват тези „избухвания“, „тръшкане“, „нервен изблик“, защото това е периода на най-силните емоции.

Всяко дете на тази възраст има нужда от любов, да бъде обичано, нужда от игра от забавление, да експериментира, нуждата от това само да може и да знае как .

Често в тази възраст чуваме,“ сам,“ „сам“ , „аз мога“ .

И имайки нужда от всичко това в детето нахлуват емоции и чувства. Детето е облак от емоции и чувства, но на тази възраст то няма още изграден механизъм как да се справи с тях. То не знае кое ги предизвиква и защо се появяват. Тук нашата роля е да му помогнем, да разбере, че то изпитва тези неща, защото има определена потребност.

Например, знаете, че когато хванем телефона да говорим, детето веднага идва при нас и започва да ни дърпа и да иска нещо от нас. Защо? Каква е неговата нужда в момента? Точно в този момент то има нужда от внимание. То да се чувства, че е център на внимание. И неговата емоция в този момент най-вероятно е раздразнение. От къде е дошло това раздразнение ? От неговите мисли. Защото то в момента си мисли как да отвлече вниманието на майка си. И какво прави действа. Идва да ви дърпа. Това всичко се случва, за да се удовлетвори неговата потребност от внимание.

Сега нека си представим друг момент.

Детето е на около 2-3 години. Влиза в стаята и на масата има ножица.

Какви са неговите нужди в този момент? Потребността му каква е? Какво си мисли когато види нов интересен предмет? Това са въпросите които трябва да си зададем когато видим, че детето „прави бела“. Отговаряйки си на тези въпроси ще реагираме по правилният и без болезен начин, както за нас така и за детето.

Точно в този момент то има нужда от експериментиране от изучаване от това да изследва света. Вероятно и нуждата да се забавлява да играе. Когато почувства това нещо в него веднага се появява емоция.Какви може да са емоциите на това дете в момента? То може да е заинтригувано, да изпита любопитство., интерес.хНа база на това както казахме ще дойдат мисли. Какви ще са те? „ХХХ искам да го взема това“. И съответно следва действието- отивам да я взема.

Държа да кажа, че всичко това се случва напълно неосъзнато. Всичко се случва за части от секундата. Но аз ви го обяснявам така бавно и подробно за да знаете как да реагирате и как да говорите с детето за да избегнете гневните изблици или ако дойдат да му помогнете то да мине през тях.

И да продължим нататък. В момента когато детето взима ножицата в стаята влиза майката. Но и тя като детето в себе си има нужди, емоции, мисли и действа.

• Хайде да помислим какви са нейните нужди в момента? Най- вероятно има нужда да защити детето си.
• Каква може да е емоцията на майката в момента? Може да е на леко стряскане, притеснение .
• Какви са и мислите? Най- вероятно ,“е ножица е опасна и трябва да я махна“.
• А действията? Най-вероятно ще вземе ножицата от детето.
• Какво казва майката в този случай: най-вероятно: “Ножицата е опасна остави я!“

Каквото и да каже и направи то е в следствие на нейната потребност да защити детето си. Но те нямат нищо общо с нуждите и емоциите на детето. И какво ще се случи ако по този начин се развие ситуацията? Нервен изблик. Каква ще е силата му много зависи от действията на майката. Нека си представим, нервният изблик като вълна. Всяка вълна има начало, пик и край. Ако на детето вълната/ нервният изблик/ е бурна вълна ако и нашите чувства и емоции са бурна вълна, при сблъсък ще стане страшно. Ако ние посрещнем бурната вълна на нашето дете спокойно, всичко ще се случи по-лесно.

 

Сблъсъкът на нуждите, потребностите на детето и нуждите и потребностите на майката предизвикват конфликт. Потребностите на детето са да изследва, да се учи, да се забавлява. Потребностите на майката са да е спокойна, да защитава детето си, да му осигури защитена среда на живот.

За да избегнем конфликт ще ви кажа няколко стъпки, които може да спазвате, за да се потуши напрежението и да се избегне конфликт.

• Първо – назовете това което виждате. Направете го без страх и напрежение, спокоен и равен тон. Да показва разбиране и подкрепа. Използвайте кратки изречения. Например – „Държиш ножица!“
• Второ – Назовете емоцията която според вас изпитва детето. Отново по същия начин. С кратко изречение. Отново спокойно и без напрежение. Пример „Любопитен си !“
• Трето – Назовете каква е нуждата на детето. Това изречение е важно да е въпросително. Отново кратко. Пример: “Искаш да си играеш с нея?“

По този начин казани тези неща предразполагате детето да се отвори пред вас. То ще усети подкрепа, емпатия, разбиране и ще бъде готово да Ви съдейства.

• Четвърто – най-трудната стъпка е да го насочите какво да прави. Насоката трябва да е спрямо предмета. Пример: „Ножицата стои в шкафа.“ Ако насоката е спрямо вашите нужди и потребности като „Дай ми я“ , рискувате детето да влезе в отбранителна позиция.

Най-добрият вариант е детето да изпълни това което му казвате, но има възможност то да откаже. Тогава му дайте друга алтернатива, но тя трябва да е в посока неговите нужди и потребности. Например: „ Добре, хайде да отрежем тези картинки“. Ако и след това не е съгласно е изпадне в нервен изблик? Тогава отново направете първите три стъпки, които споменах по-горе. Назовете това което виждате. Назовете емоцията, която изпитва детето. Назовете нуждата която има. Тук четвъртата стъпка е вашето присъствие при детето. Колкото и да се тръшка и плача, не го оставяте само. Стоите до него спокойно и чакате това да премине. Децата приемат нашите емоции. Ако Вие сте напрегната и то ще стане още по-напрегнато и нервно.

Как да присъствам при него, без да се напрягам?

Мислете какви са Вашите нужди в момента. Каква емоция изпитвате? Какви мисли Ви минават? И действайте, помогнете си сама, за да не изпаднете и вие в нервен изблик.

Има много техники, които може да използвате, за да си помогнете. Най-лесната е да говорите. Тук важното е да не се фокусирате върху емоциите, нито вашите, нито тези на детето . Ако е възможно отворете прозорец, да подишате чист въздух. Напръскайте се с вода. Правете всичко, което може да бъде първа помощ за Вас. Децата се учат от нашите действия, ако им показваме как ние се справяме с нашите емоции, скоро и те ще започнат да го правят с техните.

Според известния психоаналитик Ерик Ериксън кризата от 3 години / периода в който най-често се появяват капризи и тръшкане/ допринася за формирането на независимост и волеви качества. И това не са единствените положителни последици, сред които можем да отбележим:

• • първична независимост;
  • адекватно самочувствие;
  • способност за интроспекция;
  • социална адаптация.

Но при недостатъчно внимание и некоректно поведение на родителите, както и поради психологическите проблеми на самото дете, кризата може да има и негативни последици. Първо, честите и твърде импулсивни избухвания могат да завършат с травма и да причинят доста дълбок стрес. Второ, поради вътрешни преживявания и прекомерен емоционален стрес често се развиват:

• • невротични реакции;
  • вътрешни комплекси;
  • нощни страхове / кошмари;
  • заекване.

Продължителната криза в детството води до формирането на истеричен тип личност. Характерните му симптоми се превръщат в постоянни модели на поведение.

Възрастовата криза е задължителен етап от развитието и формирането на пълноценна личност. Не може да бъде избегнато или излекувано като болест. Но родителите са в състояние да изгладят и минимизират негативните последици. За да направите това, трябва да имате търпение и да разбирате детската психология.