Любовта боде!
Иска ми се да поговорим за юношеската любов. Тя носи първите „пеперуди в корема“, трепетно очакване, копнеж, нежност, вълнение, но и първите големи разочарования, отхвърляне, самота и отчаяние в живота на личността. Младото и необременено от опита сърце е много ранимо, затова и страданието при юношите наистина може да бъде огромно. Често чувам от пораснали възрастни репликите “каква любов на 15, какви чувства на тези години, това е несериозно.“ Те, като че ли са изтрили собствения си опит и се опитват да омаловажат чувствата на подрастващите и да ги неглижират с отношение тип „има време за това“,“ ще ти мине“, „ не се занимавай с глупости“.
Разбира се, ние знаем, че юношите са тези, които живеят „тук и сега“ и интензитетът на преживяването безспорно е в максимума си. Хормоналната буря, която се развихря в този период от живота, когато човекът от дете става възрастен, движи поведението и емоциите на младия човек. Сериозното отношение на родителите към любовните трепети изисква спазване на личните граници. Не настоявай да знаеш всичко, ако не ти кажат, не рови! Ако ти споделят за чувствата си, не споделяй с роднините до девето коляно, запази уважение към тайната ви! Да запазиш доверието на юношата е най-важно!
Реплики „да не направите някоя беля“, също не помагат. Тук върши работа сериозен разговор без табута за предпазването, за личните граници и с възпитаването на здравословната способност да казваш „не“. Бъди дискретен! Не съди нито външния вид на обекта на любов, нито качествата му! Въпроси като какво работят майка му/баща й, от добро семейство ли е – не са удачни, даже са невъзпитани. Голяма грешка е да забраните тази връзка, защото смятате от висотата на опита си, че това е грешка.
Първо – забраненият плод е най-сладък. Второ опитът е нещо лично и се трупа с времето. Не може да предпазите децата си от разочарованието – рано или късно всеки се среща с него. Не забравяйте, че Ромео и Жулета не са били зрели възрастни (спорно е дали са били на 13 или 16), като са случили своята трагична любовна история. Не влизайте в коалиция с гаджето, за да се чувствате в контрол! Не се конкурирайте за вниманието им – нито на гаджето, нито на детето!
Не разкривайте смущаваща информация за детето си (тя може да бъде от детските му снимки до любими ви смешни семейни истории с негово главно участие) Приемете, че влюбването е наистина нещо сериозно и не е шега, нищо, че във вашите очи детето все още е дете. Когато тийнейджърът е радразнителен, непоследователен, отвеян, тъжен, отчаян и причина за това е любовно разочарование, съветите – „забрави я/го“, „стегни се“, „това са глупости“, не помагат. Само слушайте, слушайте и слушайте и пак така. Бъдете налични и си спомнете колко боли, когато са ви разбили сърцето първия път. Бъдете бдителни, любовта може да бъде смела, прекалено смела.
Любовта е най-сериозният въпрос в тази сложна възраст! Дайте време и пространство на юношата да я изживее, да я преболедува, ако се налага. И дори да се направите на успешен мотиватор с умни фрази като „Ти заслужаваш нещо по добро“, само ще замажете картинката. Много съвременни – аз ги наричам „бързи психологии” достатъчно облъчват с клишета като : „Обичай себе си”, „Изкуството да бъдем егоисти”. Така наречената мода на позитивното мислене е толкова разпространена сред младите, навсякъде – в социалните мрежи, по блоговете, на всеки един новоизлюпен мотиватор в интернет, в жизненото кредо на много от популярните личности, които се явяват мечтан модел на живеене и успех, че буквално, младият човек бърза да се справи с тези свои чувства. И в това липса на свободно пространство за най-естестевените емоции на света – тъга, гняв, разочарование, може да побърза да се „оправи“ с алкохол, с наркотици или с промискуитет.
Когато връзката приключи, забравяме за „аз казах ли ти“ и други. Защото първата любов почти винаги боли. Има и такова изследване, проведено в различни държави, в което учените твърдят, че почти винаги първата любов е травматична. Така че, не сипвайте сол в раната. Просто си спомнете първото правило на бойния клуб – да не говорим за бойния клуб. Защото на арената на любовта няма победители и победени. Не забравяйте, че тя е най-важният урок в училището на живота, в което вече учи Вашето дете. Юношите обичат да говорят за нея. Те не са вулгарни, цинични и обръгнали от разочарования, открити са, честни, безкористни, срамежливи дори и затова зачитането на техните чувства е основна задача на близките им. Ако трябва заедно четете за любовта, гледайте филми и обсъждайте герои и стратегии.
Има автори, заради които психологията е толкова популярна. Един от тях, без тежък стил, термини и сложни анализи, а по-скоро мъдър и човешки, е големият хуманист – Ерик Фром. Според Ерик Фром обичта е отговор на проблема за смисъла на човешкото съществуване. „Човекът от всички възрасти и епохи е изправен пред решаване на един и същ въпрос: как да преодолее изолираността, как да се приобщи към света, как да надмогне собствения си индивидуален живот и да намери удовлетворение.” (Изкуството да обичаш)
Помогнете със собствения си пример юношата да постигне най-важната зрялост по пътя на своето порасване – да премине естествено от „незрялата любов, която казва: „Обичам те, защото имам нужда от теб“ до зрялата любов, която казва „Имам нужда от теб, защото те обичам“. Това е знамението на истинската зрялост и ,ако сте помогнали в това, то сте се справили чудесно(буквално) като родители!
Работя основно с тийнейджъри и възрастни. Проблематиките с които най-често се сблъсквам са:
Влошени осношения дете-родител, слаба социализация, агресия, преживяно насилие, LGTBQ приемане, родителско отчуждение, тревожност, депресия, екзистенциални кризи.
