Състоянието на деперсонализация принадлежи към групата на дисоциативните разстройства на личността и се характеризира с факта, че човек престава да осъзнава себе си като цялостна личност.
Какво всъщност е деперсонализацията?
Страдащият е объркан и гледа собствените си ръце, сякаш не му принадлежат и не знае какво да прави с тях. Все едно наблюдава тялото на друг, а всъщност осъзнава, че е самия той.
Чувството, че си страничен наблюдател на самия себе си винаги е плашещо. Често това се оприличава на живеене по време на сън. Тялото изпитва паника, защото не знае как да се контролира правилно. Чувства се изгубено, не знае как да се ориентира, не разбира добре посоката на движение, тъй като емоционалната и сетивната чувствителност е затруднена.
За разлика от дисоциативното разстройство на идентичността, деперсонализацията не формира няколко отделни личности, които се активират в различно време. На човек му се струва, че неговият собствен глас, неговите мисли, чувства и тяло принадлежат на някой друг. Наблюдаващата част вижда какво се случва с тялото, но не може напълно да го контролира.
Хората със синдром на деперсонализация спират да изпитват ярки емоции и чувствата приглушават.
Те практически не изпитват нито радост, нито гняв, нито забавление, нито страх, нито скръб. Преследва ги чувството за отчуждение, неестественост, собствените им движения и действия. Такива хора практически не променят настроението си – то не е нито лошо, нито добро. Поради притъпяването на чувствителността емоционалните връзки с външния свят се губят, тъй като такъв човек става неспособен на съчувствие и съпричастност, а също така губи емоционален интерес към това, което се случва с други хора. Те реагират слабо на някои неприятности в живота си и се държат така, сякаш присъстват някъде в друго измерение.
Често деперсонализацията е придружена от синдром на дереализация, при който сетивната чувствителност намалява и светът наоколо става сив и безинтересен за човек. Човек се чувства като в мъгла или в сън, или сякаш се снима някакъв филм и всичко това се случва сякаш не с него. Звуците се възприемат като приглушени, цветовете са избледнели, храната е безвкусна, болката е притъпена, усещанията от предмети или липсват, или стават напълно различни. В резултат на това околността започва да изглежда напълно непозната и видяна за първи път, има усещане за бавен поток или пълно спиране на времето. В това състояние човек започва да се страхува от загуба на ориентация в пространството.
Как да се справим с деперсонализацията?
Една от водещите причини за деперсонализация е силният стрес. Психиката на такъв човек започва да се защитава от прекомерни преживявания, чрез намаляване на чувствителността. Човек сякаш се крие от външна опасност или от вътрешни страхове.
Епизодична лека степен на този синдром се среща при повече от 75% от хората. Най-често това се случва в състояние на физическа преумора, емоционален шок или остра уплаха. Не е необходимо да се лекува, тъй като симптомите постепенно изчезват от само себе си.
Патологията се определя от продължителността на периода на деперсонализация-дереализация, през който описаните по-горе симптоми не изчезват, а само се засилват.
Лечението на деперсонализация зависи от тежестта на текущото състояние и наличието на други психични разстройства.
Ако говорим за случаи на деперсонализация-дереализация в нейната „чиста“ форма, тогава тук се използват психотерапевтични методи за разрешаване на вътрешния психологически конфликт, възникнал като реакция на стрес.
Деперсонализацията, често е начин по който нашата психика да си вземе почивка от реалния свят и вътрешния ни конфликт,който се повтаря дълго време и не откриваме решение за него.
Например, въпроси от този тип, които дълго време не получават краен отговор, могат да отключат деперсонализация:
- Да прекратя ли брака си или да изчакам още малко?
- Да си сменя ли работата или да си стоя на сигурното място?
- Да си купя ли апартамент на ипотека или да плащам още наем на квартира?
- Да се подложа ли на операция или да изчакам още и колко време мога да чакам?
- Да живея ли в чужбина или да си остана в България?
Въпросите от типа „Да бъда или да не бъда?“, когато започнат да натоварват психиката, тя активира някой свой защитен механизъм и се съхранява. За това, ако не може да решите вашия вътрешен конфликт или не може да откриете причината за вашата деперсонализация, може да потърсите помощ от психолог.
Не забравяйте, че това е временно състояние и има своя край!
Завърших образованието си в Русия, гр. Санкт Петербург. Работя основно с хора, страдащи от тревожност, преживян стрес, загуби, нарушения на съня, социална тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, психосоматика.
