Гневът е класическа емоция.

Спомнете си Ахил. Петата му е онзи, слепият гняв, който отключи войната. И така не само 100 години, а цяло човечество история. За войната говоря, за Ахил е ясно. Обикновено „мегагневни“ сте вие, тинейджърите. Сегашните юноши сте много рефлексивни, чувате си „емоциите”, давате им израз и за вас психологът не е табу. Едно време мислехме, че психиатърът е психолог. Вашият речник разполага с думи, които аз научих чак в универиситета.

В разговорите ви стоят намясто – биполярен, обсесивен, окр, фрустриран. Но „саднат„ „зле“ и „тъпо“ като че обясняват всичко. За войната между поколенията даже и няма да споменавам. Тя е тема на библиотека с книги. Казваме си всеки път в кабинета, че от тази „война“ родители – тийнейджъри – победителите са само зрелите хора – на финала вие сте си авторитетът. За да се справим с реалността навън, трябва да сме наясно с картинката в себе си. Да, но напоследък и действителността дава още непредвидени бонуси за справяне.

Трудно е след пандемия, свидетели сте и на война. Освен личните, които си водите, както вече споменах. В извънредните ситуации, които в тинейджърството, така или иначе, са норма, трябваше поне тази на възрастните да е бетон. Но..сами виждате какво е – несигурност, страх, тревога. ..

Как се минава през криза?

Естествено е, психологията да е изследвала този процес и да има някакъв обяснителен модел и за това. Историята не за първи път поставя хората в изпитание. А и всеки има лична история, която усеща като загуба. Хората, колкото и да сме различни и необятни, неопределими, имаме общи черти в света на битието от думи, в които живеем.

Тези фази, които експертите казват, че са валидни за повечето от нас в ситуация на загуба, независимо дали физическа, или не се повтарят при всички нас. Почти винаги, за да стабилизираме нашата вътрешна система на сигурност, ще ни помогне осъзнаването на това, че тези фази са, общо-взето, универсални.Само за тийнейджъри!  Саднати ли сте?

Първата реакция на промяната обикновено е шок и отричане. Тук акцентът е страхът от неизвестното. Обикновено то на Ваш си език е „не е истина, брат”, „не може да бъде”, „нереално е”. Психологичната обратна връзка е, че по този начин се дистанцираме от събитието, от действителността. Много ясно,че ние нужно време.

След отрицанието идва гневът и депресията. Говорили сме си, че депресията е гняв, обърнат към себе си. Може да сме ядосани, вбесени, да сме извън кожата си направо. Едва ли гневът е бил подкрепян като емоция, но в процеса на социализацията и ние имаме някакъв опит с него и имаме изпитани инструменти, за да го изразим.

Гневът е онзи невинаги добър съветник, който, пак ше напомня – запали Троянската война (спомнете си как започва „Илиада”: О, музо, възпей, онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев”)

Така че, гневът пали войната „навън”, но пък депресията убива огъня вътре!

Спомнете си какво си казахме за депресията – че е гняв, често – несъзнаван, към самите нас. Та и преглъщането на гнева едва ли е най-добрата стратегия. Затова, ако сте ядосани, имаме си група, казвайте си, не гълтайте емоцията.

Ще ви зарадвам, следващата фаза е позитивна, в онзи смисъл, в който тази нова ситуация вече приемаме в себе си и това означава ново начало – без оценките, че е кофти, гадно, тъпо, че е – с две думи – лошо. Фазата е приемане и интегриране. Става ни ясно, че промяната е неизбежна и работата ни е с промените, а не срещу тях. започват да работят с промените, а не срещу тях.

Знаете как започва всеки разговор в кабинета на психолога! Здравей, КАК СИ? Та, в каквато и да е ситуация, винаги накрая има мир.

Психолог Антония Янакиева

Психолог Антония Янакиева

Работя основно с тийнейджъри и възрастни. Проблематиките с които най-често се сблъсквам са:
Влошени осношения дете-родител, слаба социализация, агресия, преживяно насилие, LGTBQ приемане, родителско отчуждение, тревожност, депресия, екзистенциални кризи.

Психолог Антония Янакиева

Само за тийнейджъри!  Саднати ли сте?

Работя основно с тийнейджъри и възрастни. Проблематиките с които най-често се сблъсквам са: Влошени осношения дете-родител, слаба социализация, агресия, преживяно насилие, LGTBQ приемане, родителско отчуждение, тревожност, депресия, екзистенциални кризи.