И друг път съм ви казвала, че Вашите деца знаят повече за психологията отколкото вас. Те обикновено идват в кабинета със самопоставени диагнози, дори обидите им носят психологично съдържание „той е биполар“, „шизо е „, „ретарден“. Едва ли ще схванете веднага какво означава „тригървам“, „сталква ме“, кринджвам“. Далеч съм от мисълта, че и ние, зрелите, ще започнем да използваме този език.Той си е техен. Но е добре да го разбираме, защото, инак, ами инак, сме спрели.
Как да започна разговор с юношата?
Как да започна разговор с юношата и въобще да започвам ли такъв, е основният въпрос. Много е важно родителите да знаят, че в този период е изключително жизненоважно да оставят пространство. Дори буквално. На вратата винаги се чука, така е възпитано, мили хора. Не е лошо контролиращите и свръхпротективните, обгрижващите настойници да си наложат самоограничения, да влязат в мярка, да поработят със собствените си нужди от сигурност и подобни. Това е сериозно. Колкото повече се противопоставяте на нуждата на детето си от самостоятелност, толкова по-голям отпор ще срещнете. И това е здравословната реакция. Не знам дали ще предпочетете вариант, в който тийнейджърът ще преглътне целия вселенски бунт в себе си. Тогава, моят опит показва, че е по-тежко. И има много варианти, които никак няма да ви харесат. И по-лошото – ще бъдат много по-тежки за преживяване и от двете страни. Сигурна съм, че може да понесете две-три тръшвания на врати, седем-осем бързи смени на настроението – от еуфория до бяс.
Мощната идея на порастването е, че в благоприятният случай, сте създали такова доверие в обичта си към децата и в собствената си зрялост и предвидимост, че можете да изтърпите това и пак да ги обичате. Те това и искат да знаят, че ги обичате. Не желаят съвети, мнения, наставления, проповеди и реминисценции от Вашия опит. Единственото, което си позволявам да „съветвам“ родителите е да се запасят с огромно търпение, ако това може да се изтълкува като съвет, понеже винаги ме питат как. (Отговорът е, че това е тяхна психологична работа, кой каза, че е лесно да си родител?!!) Разбира се, да имаш търпение не означава да абдикираш от задълженията си на възрастен, на зрял човек.
Вероятно в порастването на юношата ще има много любопитство – може да има напиванки на събиранки, експерименти дори по отношение на утвърждаване на собствената сексуалност. Така, че ние, родителите сме стената, на която юношата може да се опре, здравословната граница, която ще му попречи да падне и да се удари лошо. Затова – най-удачната политика е изслушването и зачитането на чувствата на юношата. „Нищо ти няма“, „Аз на твоята възраст“, „Това са глупости“, не вършат работа.
Речник на кодираните тийн думи
тригърва ме – задейства ме, кара ме да се чуввтсвам по начин , по който не желая
сталквам – следя, следвам, но прекалено
кринджвам – смушавам, изглеждам нелепо – напр. криндж е. (смутително)
биполар – бързо сменя настроението
шизо – понякога замества интроверетен, понякога състояние на социална неадекватност
ретарден – остарял, спрял
