Мили пораснали и непораснали деца, с признати рани и скрити травми в сърцата и умовете си, перфектните родители наричаме Богове, но те не живеят на тази планета. Обикновено обитават митологии и в някои от тежките патологии изяждат децата си.(за Кронос си говорим, спокойно). Така че, боли, не боли, няма идеални родители, има реални – Вашите си.
Мили пораснали и непораснали родители, с признати рани и скрити травми, децата на перфектните родители не живеят на тази планета. Даже не обитават митологии и в някои от по-тежките патологии – доброволно живеят в корема на родителя си (за Кронос си говорим, спокойно). Така че, боли, не боли, няма идеални деца, има реални – Вашите си.
Ако приемаме тази доказана житейска константа, има няколко логични изводи, които, макар и лесни, трудно се живеят без съпротива и борба (в добрия случай на стола на терапевта.)
1. Мили пораснали и непораснали родители, децата искат да могат сами, те не искат опита ви, обикновено търсят само – „Ти можеш“. Изтъркано, но вярно до болка. Скритият текст тук е „дай да ти помогна“. В главата на добрия родител се чете – да предпазя, да поема върху себе си, да…хиляди добри да-та. В съзнанието на детето се чете „не можеш сам“. Е как да станеш голям, като все не можеш сам. Мили родители, да даваме на детето да може самичко, струва ми се, звучи, като добър закон. И да си имаме едно наум, да – хем е хубаво, хем – е ужасно, но един ден, в добрия житейски промисъл, ще им се наложи да могат без нас. И в това всъщност е порасването, харесва ни, или не.
2.Мили пораснали и непораснали деца, родителите ни наистина искат да можем сами, но понякога твърде много битки са водили, видели, почувствали, много скрити рани си носят и те, та и част от тези драми искат да ни спестят. Знаят, че така или иначе, ще се срещнем с нашите. И пробват да помагат, не непременно, защото не вярват в нас. Така че, добре е, понякога съвсем рационално, без психологии и защитни механизми, да вярваме , че в тази саможерства се крие автентична човешка любов, а не нещо по Фройд. Мили пораснали деца, разбира се, и непораснали такива, в „Дай да ти помогна“, може наистина да стои обич – не доминация, контрол, спасителски комплекси и други игри на егото. И да си имаме едно наум – добрата житейска логика помага това да стане видимо и ясно, когато детето стане родител!
3. Мили пораснали и непораснали родители, вашите амбиции обикновено не са точно ваши, а са на родителите ви, ако не сте се справили с тях (и с родителите, и с амбициите). Замислете се, ако непременно желаете децата ви да вървят във „вярната посока“.
4. Мили пораснали и непораснали деца, за чужди амбиции никой не отговаря, но, това обикновено научаваме като пораснем. Замислете се, ако все още виждате само един път към така желаното щастие.
5. Мили пораснали и непораснали родители, наистина ли вярвате, че има нещо такова „да си оправят живота, пък после“… не знам, не вярваха ли само децата в безпроблемното приказно-магично детско“ и те заживели щастливо“
6. Същотото като 5.
7. Мили пораснали и непораснали деца, с признати рани и скрити травми в сърцата и умовете си, перфектните родители наричаме Богове, но те не живеят на тази планета. Обикновено обитават митологии и в някои от тежките патологии изяждат децата си. (Никога не става дума само за Кронос, да си знаете) Така че, боли, не боли, няма идеални родители, има реални – Вашите си.
Мили пораснали и непораснали родители, с признати рани и скрити травми, децата на перфектните родители не живеят на тази планета. Даже не обитават митологии и в някои от по-тежките патологии – доброволно живеят в корема на родителя си. Така че, боли, не боли, няма идеални деца, има реални – Вашите си. (Никога не става дума само за Кронос, да си знаете)
Работя основно с тийнейджъри и възрастни. Проблематиките с които най-често се сблъсквам са:
Влошени осношения дете-родител, слаба социализация, агресия, преживяно насилие, LGTBQ приемане, родителско отчуждение, тревожност, депресия, екзистенциални кризи.
