Това е темата, която засяга всеки, който е решил да посети специалист. Това е и въпросът, който вълнува самите психолози. И това, повярвайте, не е неувереност, нито пък самоподценяване. Аз, когато чуя някой да твърди за себе си – „Аз съм добър психолог“, признавам си, съм леко скептична. Не защото оспорвам самооценката на някого, просто много въпроси нахлуват в ума ми. Първият е в какво си добър, мислиш ли, че си добър за всеки човек, какви са критериите, за да си дадеш тази оценка. За да съм полезна в този материал, сложих себе си в обувките си на клиент и започнах да си представям какво очаквам в едно такова взаимодействие (психолог/психотерапевт – пациент/ клиент).

Качествата на психолога?

Първо бих изисквала конфиденциалност, дискретност, емпатия, добронамереност, неосъждане и непредубеденост. Разбира се, това са част от личните качества на терапевта, за които няма как да се знае предварително. Но, самият договор на заплащането гарантира, че в рамките на професионалното, терапевтът ви няма да коментира с външни лица, това, което сте му споделили. Но второто, всъшност е определящо в търсенето на специалист.

Психолог в Бургас

Важно е в каква сфера е практиката на психолога – те. каква е проблемната област, в която е неговият интерес – преведено на езика на психологичнта тематика – дали работи със зависимости, тревожности, фобии, загуба, депресивни състояния, емоционални кризи или е добър в мотивацията, да води в пътя на сбепознанието. Ако ни боли глава , не ходим на кожен лекар, най-простичко казано. Не по-малко важно е каква е възратовата група, в която е разположил практиката си специалистът. Нали, не очакваме психолог, който работи с деца от детската градина, да е толкова успешен във ваимодействитео си със хора в зряла възраст. Разбира се, винаги има изключения.

Психологията не е бизнес, но, като професия предполага да е платена дейност за хората, които полагат този труд. Това относно цената.
И така, намери ли сте своя психолог, дали сте доверие в аванс и си записвате час. Вероятно разчитате още след първата среща рязко да има промяна и облекчение (не че е невъзможно, но е сравнително по-рядко).

Ако сте от хората, които са нетърпеливи и очакват с магическа пръчка ходенето еднократно да трасира пътя на успех, просперитет и щастие, много е възможно да останете разочаровани от посещението си. И най-лесно е психологът да е виновен. Но това също е помощ. Щом психологът не може да ви“поправи“, значи, сте наистина специален, едниствен и уникален. Тези мисли са хубави, така че опитът ви да се срешнете със себе си не е съвсем безуспешен. Естествено, че в шегата има доза истина, обикновено цялата. Идеята е да си помислим какво очакваме да прави психологът.


Какво прави и какво не прави психотерапевтът?

  1. Гледа да не съветва
  2. Опитва да не говори повече от вас
  3. Не съди
  4. Не се опитва да ви предпостави с диагноза
  5. Не размахва пръст
  6. Задава“неудобни“ въпроси.
  7. Интересува се от Вас. Истински се интересува.
  8. Дава обратна връзка за това, което чува.
  9. По-малко пита „защо“, най-вече се интересува „как“

Психотерапия  за тийнейджъри

Практиката ми показва, че особено при работа с юноши, родителите обикновено съзнателно или несъзнателно се противопоставят на процеса. Това може да се случи и в двойка, когато единият от партньорите посещава терапевт. Обикновено,ако терапията е успешна и клиентът ‘порасва, съзрява в терапията, обкръжението не винаги е доволно.

  • И така, добрият психолог е добър за едни, за други – изобщо.
  • Добрият психолог не е удобен…на семейството, на обществото, че и на клиента.
  • Добрият психолог непрекъснато е в процес да става добър – в професионалени и в личен план като осъзнатост
  • Добрият психолог е любопитен.

 

Добрият психолог винаги е на пътя на познанието и не се страхува да чуе, че не е добър психолог, защото знае, че не е Бог и че в професията си не може да бъде удобен на всички.

Психолог Антония Янакиева

Работя основно с тийнейджъри и възрастни. Проблематиките с които най-често се сблъсквам са:
Влошени осношения дете-родител, слаба социализация, агресия, преживяно насилие, LGTBQ приемане, родителско отчуждение, тревожност, депресия, екзистенциални кризи.