Как си?
СЪМ!
Светът на психологията живее в думите ни, затова и първият въпрос кабинета на психолога е „Как си“?
Да си призная, отговорът е нелек път, той е първата задача, че и последната в терапията, защото затваря кръга на Съм… или пък го разширява..според историята. Два свята се срещат във взаимодействитео клиент – терапевт, два мирогледа, събрани в думи. Няма как да излезем от идеята, че ние сме в битието на езика.
Ние изричаме световете си, именуваме преживяванията си, разказваме за емоциите си, титулуваме спомените си, преразказваме спомените си. Нахлуването на реалността се случва през думите. Ето защо да се учим да проговаряме света си е много важно. Инак той остава заключен и за нас, и за другите. Умението да говорим за чувствата и емоциите си е изключително важно не само в общуването, но преди всичко в разбирането на себе си. Има такива хора, наричат се алекситимици -те нямат думи да опишат емоциите си. Това означава, че няма как да си обяснят и нюансите в чувствата на другите. Казват, че алекситимията не е психическо разстройство, че от него страдат повече мъже отколкото жени, че е свързано с разстройствата в аутистичния спектър. Но истината е, че, ако ни липсва емоционална, респективно словесна интелигентност, няма как да се самонаблюдаваме, да се познаваме, да влизаме в чужди обувки, да сме щастливи дори, да изказваме себе си и да се споделяме с другите.
Интроспекцията…
Истината е, че интроспекцията (себенаблюдението) е трудна задача. Тя започва с емоционалната интелигентност – да се отразиш в собственото огледало на думите, които носиш в ума и сърцето си.. От „зле съм“ до – „отлично съм“ има поне 100 свята думи. Може да опитате с „щастлив“. Избройте нюанси на емоцията радост за себе си. Аз опитах – но, знам, че има и още много – еуфоричен, блажен, омиротворен, честит, доволен, радостен, цветущ, благословен, безгрижен, весел, засмян, зарадван, опиянен, доволен, задоволен, удовлетворен, запленен, жаден, искрящ, игрив, летящ, окрилен, оживен, тържествуващ, развълнуван, пърхащ, безоблачен, благодарен. Същото се отнася и за останалите емоции, може да пробвате с тъжен и да видите каква е за вас веригата от нюнаси в това състояние – от скръб до апатия, или с ядосан – от бесен до безразличен, със страх – от втрещен до предпазлив.
Емоционалната интелигентност…
Хубавото на емоционалната интелигентност, за разлика от вроденият ни когнитивен интелект, е че може да се развива и да се надгражда. Коефициентът ни на интелигентност, учебните и академични постижения не могат да компенсират липсите в емоционалната сфера. Може да се огледате наоколо и да видите, в крайна сметка, че високото ай кю не гарантира безоблачен социален живот, нито любов, нито привързаност, нито задължително усещането за благополучие и щастие.
Кога да започнем да възпитаваме емоционалната интелигентност при децата?
Безспорно емоциите в бебешката и ранната детска възраст са довербални, което показва, че техният първоизточник е в тялото. Плачем, когато сме тъжни, когато се гневим кръв нахлува в главата ни, когато ни е страх пребледняваме, понеже кръвта отива в крайниците с цел да ни подготви за борба или бягство. Да, но, за да се научи да разпознава и изкава емоциите си, малкото дете има нужда да ги диференцира. Това се случва с помощта на родителите. Майката е тази, която съгражда емоционалния свят на детето си. Тя изказва света му, затова е фундаментално важна. Затова трябва да е достатъчно мъдра да изказва по много начини света си.
Вселената на емоциите може да бъде страшна, ако в началото на пътя си, детето не получи помощта на значимите хора до себе си. Възрастните в този период регулират и изказват вместо детето, докато то се опита да разпознава дали е гладно, жадно или просто иска да го гушнат. Кой е сигурният път, че развиваме емоционалната интелигентност у децата си – ние самите да сме в непрекъсната среща с дълбокто разбиране на собствените си емоции, чувства, състояния. Затова е важно да не си забраняваме емоциите, да не ги делим на добри и на лоши. Да имаме смелостта да не сме перфектни пред децата си и да не се страхуваме да потъваме в собственото си дълбоко.
Работя основно с тийнейджъри и възрастни. Проблематиките с които най-често се сблъсквам са:
Влошени осношения дете-родител, слаба социализация, агресия, преживяно насилие, LGTBQ приемане, родителско отчуждение, тревожност, депресия, екзистенциални кризи.
